|
Кашата с Холокоста
ИЗ “ИЗМАМАТА ХОЛОКАУСТ” от Юрген Граф
...днес германският съд категорично отхвърля
всички настоявания за доказване на съществуването на газовите камери
под предлога „очевидност на фактите”.
При наличието на „безброй доказателства”, би
трябвало да е лесно да бъдат опровергани доводите на съмняващите
се.
Защо някои се страхуват, както дявол от
тамян, от публична дискусия с ревизионистите върху Холокауста?
Някои държави гласуваха специални закони,
ограничаваща свободата на мнението и то единствено във връзка с
Холокауста. Нима един намордник би могъл да замести липсата на
аргументи?
Ако не вярваме на показанията на очевидците,
то при Холокауста се касае за едно ЧУДО, защото законите на
физиката, химията и техниката не са били валидни.
Трябва ли това „чудо” да бъде обявено за догма,
неподлежаща на критика?
Много здраве от Оруел!
Основател на ревизионизма е французинът Пол
Расиние, социалист, борец от френската съпротива и затворник от
концентрационния лагер Бухенвалд и Дора - средна пристройка. След
своето освобождаване Расиние написа книгата „Лъжата на Одисей”, в
която критично разглежда разказите на бивши концлагеристи.
Заглавието е намек за безобидния лъжец Одисей, който към сто
преживяни страдания измисля и прибавя още хиляда - намек за
човешката склонност към преувеличения.
Ако
Расиние в „Лъжата на Одисей” бе все още на мнение, че газови камери
може би са съществували, защото няма дим без огън, то в хода на
своите обширни изследвания той постепенно стига до убеждението, че
умъртвявания в газови камери или въобще не е имало, или са били дело
единствено на някой луд. Расиние почина през 1967 г...
Съгласете се, че по този начин например
можем да докажем съществуването на вещици. Столетия наред цяла
Европа вярваше във вещиците. Дебели книги, написани от учени мъже,
поставяха на публично порицание нечестивите им безчинства. В края на
краищата, многобройни вещици признаха пред своите съдии, че през
Валпургиевата нощ са летяли над земята с метлите си и на една скала
са се оставяли да бъдат обладани от самия дявол. Следователно вещици
има!
Сигурни ли сме, че за няколко столетия
хората са станали по-разумни?
- „Ревизионистите са антисемити и нацисти.”
Беше ли социалистът и концлагеристът Расиние нацист? Вярно е
наистина, че между ревизионистите също има някои, които са
застъпници на националсоциализма, обаче две и две прави четири, без
значение дали този, който го твърди е националсоциалист или не.
- „Ревизионистите са като ония, които твърдят,
че земята е плоска. С тях не е възможна никаква дискусия.”
Сигурно има такива, които вярват, че земята е
плоска, странното обаче е, че никой не се вълнува от това и не ги
преследва съдебно. Никой не ги взема сериозно, на тях се гледа като
на безобидни луди.
На ревизионистите, обаче,
се гледа особено сериозно. Защо тогава срещу тях се гласуват
специални закони?
...Не факти, а пропагандни лъжи са следните
твърдения -
А) че е съществувал план за
физическото унищожение на евреите.
Б) че в
концентрационните лагери са съществували газови камери за
унищожаване на хора.
В) че под властта на
Хитлер са загинали от 5 до 6 милиона евреи.
Какво разбираха нацистите под „окончателно
решение на еврейския въпрос”?...
...За да
поощряват емиграцията на евреите, националсоциалистите работеха
тясно с ционистичните кръгове, заинтерисувани от заселването, по
възможност, на повече евреи в Палестина.
След началото на Втората световна война
изглеждаше, че планът Мадагаскар, предвиждащ основаване на еврейска
държава на остров Мадагаскар, се приближава до областта на
възможното. Обаче маршал Петен не искаше да отстъпи острова, а
англичаните контролираха морските пътища. Затова се придвиди
създаването в източна Европа на област, където евреите да бъдат
заселени...
...Че под понятието „окончателно
решение” националсоциалистите не разбираха физическото унищожение на
евреите, а тяхното преселване на изток, се вижда ясно от всички
техни документи.
Повечето смъртни случаи се дължаха на
епидемии.
Особено ужасен бе петнистия тиф -
разновидност на тифа, пренасян от въшките. За борба с тях се
използва един инсектицид, наречен циклон-Б, който по-късно
Холокауст-шаманите провъзгласиха като средство за унищожаване на
хора.
Освен последните хаотични месеци на войната,
най-лошото време в лагерите бе през лятото и есента на 1942г. През
тия месеци в Освиенцим на ден умират от петнист тиф повече от 300
души. Заразата взема жертви и от лагерната SS-управа. В самия
комплекс Освиенцим повече от смъртните случаи се падат на Биркенау,
който се намира на 3 км западно от главния лагер и изпълнява
функцията на болничен лагер. През някои периоди от време, само в
Биркенау, умират повече хора, отколкото всички останали лагери
заедно. Този „лагер на смъртта”, където умират предимно от болести
вероятно от 100 000 до 120 000 затворници (имаше също екзекуции и
убийства), влезе в легендата като „лагер за унищожение”, където
според различните историци, са били унищожени между един и четири
милиона души. За кремирането на жертвите от епидемиите се налагаше
да бъдат построени крематориуми, морги и помещения за съхраняване на
труповете, които геноцид-митолозите обявиха за „газови камери”. Също
душовите помещения, поне отчасти, станаха „газови камери”, а от
подбора на работоспособни и неработоспособни се изфабрикуваха лъжите
за „селекции за газовите камери”. Така възникна лъжата на нашето
столетие със съдбоносни последици - лъжата Освиенцим...
Пълната катастрофа настъпи, през ужасните
последни месеци на войната. Когато в 1945 г. англичаните и
американците освобождаваха един след друг лагерите, там те намират
хиляди непогребани трупове, както и десетки хиляди почти умрели от
глад затворници, фотографиите тръгнаха по света като доказателство
за безпрецедентни масови убийства. В действителност всичко това
нямаше нищо общо с някаква съзнателна политика на унищожение. Това
може да се установи без затруднение от статистическите данни за
умрелите в отделните лагери. Следват данните за Дахау -
1940 г. - 1 515 умрели
1941 г. - 2576
1942 г.
- 2470
1943 г. - 1 100
1944 г. - 4794
1945 г.
– 15 384
От есента на 1944г. милиони бежанци от
завзетите от Червената армия германски източни области се стичаха на
запад. В същото време чрез терористични нападения
англо-американските бомбардировачи превръщат в развалини град след
град, унищожавайки цялата инфраструктура. При тия обстоятелства
много хора умират от болести и епидемии, дори и тези, които са на
свобода. (спомнете си сринатия до основи Дрезден в края на войната,
при което са избити над 120 000 цивилни германци – жени, деца и
стари хора – бел.)
Чак Йегер, първият летец,
който премина звуковата бариера, описва в своята автобиография, как
неговата ескадрила получава заповед от една област от 50 км площ
всичко, което се движи, да бъде взето под обстрел... Следователно,
чрез целенасочини бомбардировки съюзниците доведоха бедствието, за
да обвиняват после победените, че не са могли да изхранват
достатъчно концлагеристите!
Жертвите от епидемии в нацистките концлагери
имат
исторически паралели, като например от
времето на
американската гражданска война. В
пленническите лагери на северните щати месечната смъртност достига 2
до 4%, а по-южно – в Andersonville от 52 000 войници на северните
щати умират 13 000. По време на войната срещу бурите англичаните
интернират общо 120 000 цивилни бури, както и десетки хиляди черни
африканци, от които почти всеки шести умира. Нито пленниците от
американската гражданска война, нито ония от войната срещу бурите са
били целенасочено избити, почти всички умират от епидемии, които не
са могли да бъдат потушени. Цифрите на смъртност могат да бъдат
твърде добре сравнявани с тия от Дахау (84% преживели, 16%
умрели).
Липсата на каквито и да е документи върху
„геноцида над евреите” и „газовите камери”
Прочутата германска педантичност бе провеждана
от нацистите до краен предел; всичко бе регистрирано.
Тъй като една такава огромна операция, като
убиването на няколко милиона души в газови камери, задължително би
трябвало да е свързана с големи административни разходи, може да се
приеме, че върху Холокауста би трябвало да съществува огромна
документация. В действителност не е открит нито един германски
документ
от плана за изтреблението на
евреите или строежа на газовите камери, с изключение единствено на
такива за дезинфекция от въшки.
Да предположим, швейцарското правителство
реши да избие всички живеещи в Швейцария чужденци, следователно 1, 4
милиона. За да потули това престъпление, то издава своите заповеди
за убийства само устно и заповядва труповете да бъдат веднага
отстранявани. Няма
ли това огромно
изтребление да излезе на бял свят, няма ли да направи някому
впечатление, че изведнъж няма вече чужденци?
Независимо дали Германия щеше да спечели или
загуби войната, геноцидът щеше да излезе наяве. Защо е необходима
тогава цялата тази смешна потайност?
„Ахилесовата пета” на фалшификаторите на
историята
Почти всеки, който е израсъл на
Запад, вярва в газовите камери. Почти никой не се замисля върху
следните факти -
- При всеки съдебен процес
за убийство се прави експертиза върху оръжието, с което е извършено
престъплението (corpus delicti), независимо дали то е револвер или
нож, чук или брадва. Обаче, при нито един единствен процес срещу
нацисти, където уж се касае за милиони убити, никога не бе искана
експертиза.
- Никой химик, никой инженер до
сега не е изследвал газовите камери от Биркенау, освен американския
инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер (Fred Leuchter),
който през февруари 1988г. отиде с малка група в Полша, за да
изследва основно газовите камери. Обаче, Лойхтер вършеше това по
поръчение на ревизионистите.
- При нито една
аутопсия на концлагерист не е установено умъртвяване с газ като
причина за смъртта.
Да прочетем основните трудове от
литературата върху Холокауста... В нито един от тия основни трудове
не се намира и една единствена скица от нацистка камера, в нито един
от тях не се загатва дори как са функционирали тия ужасни машини за
убийство.
Дори в „Газовите камери са съществували” от
Жорж Велерс или Техника и начин на действие на газовите камери” от
Пресак не показват нито една снимка от тия камери на смъртта. Ако
споменатите книги се прочетат, ако се
прочетат други десет, двадесет или сто
Холокауст-„тухли”, ако се прочетат дузини или стотици „спомени на
преживели”, никъде не се намира техническо описание на газовите
камери!
Единствените, които се занимават с
техническите предпоставки за функционирането на газова камера, са
ревизионистите.
Диетлиб Фелдерер - швед от австрийски
произход (религиозен активист и учител по музика), започва да
изучава германските концентрационни лагери, издирвайки сам, в
качеството си на „свидетел на Йехова”, съдбата на своите 60 000 уж
убити от нацистите единоверци. В продължение на многогодишното си
изследване той установява, че нацистите не са убили 60 000
„свидетели на Йехова”, а точно 203. На терена на „лагерите за
унищожение” той прави 30 000 фотографии, подлагайки крематориумите и
„газовите камери” на подробно изследване. фелдерер идва до извода,
че „газовите камери” никога не са могли да функционират, че
„свидетелските показания” за умъртвяване с газ представляват
непрекъснат низ от безумия и, че с приписваното на крематориумите
работно натоварване те не биха могли да се справят при никакви
обстоятелства, дори не и приблизително. Като наказание за своите
проучвания, той се отзова зад решетките и бе принудително
психиатрично изследван по съветско-комунистически маниер.
Французинът Роберт Форисон, професор по
литература и текстуална критика, тръгва от убеждението, че всяко
сериозно изследване върху проблема за газовите камери трябва да
започне с изследване на техниката за умъртвяване с газ и на, уж
употребявания за масово убийство, инсектицид Циклон-Б -
„Исках да науча, при това, как развъждани заради кожите норки биват
приспивани с газ, как бърлоги на лисици се опушват с газ и как в САЩ
се извършват екзекуции с газ. Установих, че в почти всички случаи се
използва циановодород.”
Американските газови
камери
Роберт Форисон бе първият
изследовател, който дойде до убеждението, че работата върху уж
съществувалите екзекуционни камери трябва да започне с изследване на
американските газови камери.
Първата
екзекуция на убиец чрез отровен газ се състоя през 1924 г. в
Невада... Като средство за умъртвяване служи газът циановодород.
Екзекуцията с газ е един твърде комплициран процес. Подготовката за
екзекуция, самата тя, както и почистването на камерата на смъртта
след нейната употреба, траят много часове. Например в затвора в
Балтимор - щата Мериленд, целият „ритуал” обхваща ни повече, ни
по-малко 47 етапа, някои от които са твърде сложни. Газовата камера
трябва да е абсолютно херметично затворена, иначе екзекуцията ще
бъде игра със смъртта за персонала на затвора и свидетелите.
Газът бива неутрализиран в един очистителен
филтър и отведен през комина. В продължение на 20 минути камерата
трябва да бъде грижливо вентилирана, преди един лекар и двама
помощници в защитни костюми, предпазни ръкавици и
газови маски да могат да влязат вътре, за да
изнесат трупа. Тъй като не е изключено, че от някъде може да изтече
газ, за стоящите отвън постоянно стои готов апарат за първа
помощ.
Не е чудно, че все повече американски
щати се отказват от този абсурдно скъп, сложен и опасен начин за
екзекуция и го заместват с друг - смъртоносна инжекция.
Циклон-Б и германските дезинфекционни
камери.
Инсектицидът Циклон-Б се използва и
до днес за дезинфекция на силози, кораби и т.н., но също (в борбата
с бяса) за опушване на бърлогите на лисици. По време на Втората
световна война той намира приложение в много концентрационни лагери,
а също и в такива, за коитоникой историк не би твърдял, че там са
съществували газови камери за екзекуция. Изчислено е, че дрехите на
около 25 милиона души са били очистени от въшки с Циклон-Б. Това
санитарно мероприятие несъмнено с спасило стотици хиляди от
петнистия тиф, между които не малко концлагеристи-евреи.
Да видим сега, съгласно два германски
документа от войната, как Циклон-Б бива практически прилаган.
За дезинфекциране на дрехи от въшки широко се
използваха дезинфекционните камери, конструирани от DEGESCH. Тия
камери със стандартна големина от 10 куб. можеха да бъдат затворени
херметично.
Дрехите за дезинфекция от въшки
биваха окачени или поставени на една количка, която се вкарва
вътре.
Камерата се загряваше до 25-35°С. С
помощта на кръговратна вентилационна система, отделящия се от
гранулите Циклон-Б газ се разпространяваше равномерно. Същата
система служеше и за бързо вентилиране на камерата посредством
предварително нагрят въздух.
Времето на обгазяване траеше най-малко един
час, времето за вентилация - 15 минути. Накрая дрехите се оставяха
за проветряване на открито. Камерите можеха да бъдат обслужвани само
от обучен персонал.
Издаденото през 1942г. упътване от здравната
служба на протектората Бохемия и Моравия под
заглавие - „Указания за приложение на синя
киселина (Циклон) за унищожаване на паразитни насекоми”, описва как
бива практически
извършено обгазяването на
една сграда. Съгласно това упътване, дезинфекция с Циклон бе
разрешено да се извършва от обучен екип от най-малко двама души.
Всеки специалист по дезинфекция трябваше да носи със себе си газова
маска, два специални газови филтъра срещу
синя киселина, уред за определяни на остатъци
от газ, една инжекция за противоотрова, както и удостоверение за
допускане до такава работа.
Съгласно споменатото указание, най-опасната
част на операцията бе проветряването. То трябваше да продължи
най-малко 20 часа.
Това упътване бе
използвано на Нюрбергския процес, под № 9912 като документ на
обвинението, въпреки, че на всеки внимателен наблюдател трябваше да
направи впечатление, че намиращите се в него данни върху качествата
на Циклон-Б правят свидетелските показания за умъртвяване на хора с
него абсурдни... (следват няколко страници със “свидетелства” на
трима уж наблюдавали и запознати с умъртвяването с “газови
камери”)... (според “свидетелствата” става въпрос за унищожаване на
хиляди хора всекидневно в газови камери и крематориуми! –
бел.)...
Природните закони не са ли били в
сила между 1941 и 1944 година?
В главния лагер Освиенцим посетителят ще
намери един запазен, намиращ с уж в оригинално състояние
крематориум, заедно с „газова камера”, а в Биркенау - развалините на
четири в различна степен разрушени крематориуми.
От последните най-добре е запазен К-II. Пред
тази руина на една табела е описано как са извършвани масовите
убийства - до 2000 души били наблъскани в „газовата камера” и
умъртвяване чрез хвърлян вътре Циклон-Б; след това труповете били
прехвърляни в намиращия се над „газовата камера” крематориум и
изгаряни.
Ако природните закони са били в
сила също и по време на Втората световна война, а не отменени с цел
извършването на Холокауста, то това описание, точно както и
показанията на тройката главни свидетели - Хес, Мюлер и Врба, са низ
от нелепости. Следват най-абсурдните безмислици.
Абсурдност номер едно - никой нормален архитект
не би построил крематориум, както и газова камера, в същата
постройка, в която посредством експлозивен газ се извършва масово
убийство. Наистина, експлозивността на Циклон-Б не е особено висока,
но само заради латентната опасност от експлозия, която дори би
произлязла от обгазените с Циклон-Б трупове, е свидетелство за
самоубийствена лудост, още повече, че за да бъдат убити около 2000
души за три минути (Хес) е необходимо използването на огромно
количество газ. Крематориумът К-1 не се намира върху „газовата
камера”, а непосредствено до нея. Постройката първо би хвръкнала във
въздуха, изтребвайки целия лагер, включително всички от SS.
Абсурд номер две - Както вече бе споменато, за
да може Циклон-Б да се изпари за половин час, камерите за въшки
трябва да бъдат затоплени (най-малко) до 25 градуса С.Такава
нагревателна система в „газовите камери” не съществува. През зимата
това подгряване би трябвало да продължи с часове, докато голямата
част от газа бъде
освободена. Освен това в
тази натъпкана до пръсване камера (2000 души в едно пространство от
210 кв. м) газът въобще нямаше да се разпространи.
Абсурд номер три - Вратите на повечето „газови
камери” се отварят навътре. Следователно специалният взвод въобще не
би могъл да влезе в помещенията, претъпкани до последния квадратен
сантиметър от трупове. Тия нацисти на какви некадърни и глупави
архитекти са възложили строежа на своите съоръжения за
унищожение!
Абсурд номер четири - В известен
смисъл абсолютната невъзможност - невъзможност на
невъзможностите.
Съгласно Хес, специалният
взвод влиза в камерите половин час, според Мюлер дори само няколко
минути след масовото убийство, нахвърляйки се на труповете, за да им
вземат пръстените (Хес), за да им събличат дрехите (Мюлер) и отрежат
косите (Врба). Това би било самоубийствена акция от най-чиста
проба.
„Газовите камери” в Освиенцим разполагат
само с една примитивна вентилационна система, така че газовите маски
не биха били достатъчни за хората от специалния взвод, още повече,
че отровата по труповете на убитите, върху които специалният взвод
започва да работи, действа също така смъртоносно, тъй като тя именно
прониква и през кожата. При това, специалната команда не е носила
противогазови маски; според Хес, те пушели, докато извършвали своето
отвратително занимание.
Те пушели! В средата
на експлозивен газ!
Абсурд номер пет - От „газовите камери” до
крематориума, както се вижда на запазените строителни планове не е
водел никакъв друг път освен един асансьор с
размери 2, 10 на 1, 35 м, който, заедно с
обслужващите го, може да транспортира едва четири трупа. При
транспортирането на мъртвите в крематориума трябвало да се бърза,
защото следващите обречени на смърт чакали вече пред душа (в
началото на лятото на 1944 г. били
„обгазявани 12 000, според други „историци” -
до 24 000 души дневно). Нещастниците не са и забелязали, че душа не
е истински, защото им давали в ръцете сапун (според други „очевидци”
имитация на сапун) и хавлиена кърпа (или е било имитация на
пешкир?). Докато те търпеливо чакали, момчето от асансьора
непрекъснато сновяло 500 пъти насам и натам между газовата камера и
крематориума, работейки неуморно върху обгазените с Циклон трупове в
пълното с отровен газ пространство и то без опасност за своето
здраве!
Абсурд номер шест - Крематориум-П и
Крематориум- Ш са имали по 15 пещи, останалите по-малко. Кремирането
на един труп трае, също както и в повечето използвани днес
крематориуми, около час и половина. През 1944 г. кремирането сигурно
не е протичало по-бързо.
Ако за шест часа в
15-те пещи са били изгорени 60 трупа, то още 1 940 убити лежали в
помещението с „душовете” и следващите 2 000 обречени на смърт
отдавна чакали нетърпеливо да им се разреши да влязат вътре!
Като оставим настрана най-модерните днес
използвани крематориуми, работещи 24 часа и които могат да изгорят
по един труп на час, според мнението на специалисти по кремация
използваните тогава трупове са могли да кремират не повече от 5
трупа на ден. Обаче съгласно нашите „историци”, в Биркенау са били
убити около един милион души (преди се говореше за три до четири
ми-
лиона).
Къде са
изгорени останалите трупове?
Съгласно
екстерминисите - в ями! Тази история е още една физическа
невъзможност, защото изгаряне в яма е единствено възможно при
използването на безкрайно много време и гориво, поради недостатъчния
приток на кислород. Преди построяването на крематориуми труповете на
жертвите от епидемии биват изгаряни на клада. Измислените от
екстерминистите „ями за изгаряне” са просто глупост...
Измислиците на
свидетелите
Франк Валус и Иван Демянюк
През 1974г. Симон Визентал (известен
преследвач на нацисти) установи, че щатският гражданин от полски
произход Франк Валус по време на войната, като слуга на германските
палачи, е извършил крещящи до небето позорни престъпления към
евреите. Така Валус бе изправен пред съда. Не по-малко от единадесет
еврейски свидетели твърдяха под клетва, че Валус по зверски начин
убил една старица, една млада жена, няколко деца, както и един
инвалид. Валус, пенсиониран фабричен работник, направи 60 000 долара
дългове, за да финансира своята защита. Накрая му се отдаде да
получи документи от Германия, доказващи, че по време на цялата война
въобще не е бил в Полша, а в едно селско имение в Бавария, където за
него си спомняха под името „Франил”. Така обвинението се срина.
Благодарение на Визентал, Валус бе финансово разорен, остана обаче
на свобода.
Властите на САЩ, нарушавайки почти всички
държавно-правни норми (работейки съвместно с КГБ, чрез
посредничеството на Арманд Хамър), предадоха американския гражданин
от украински произход Иван Демянюк на Израел, където той бе изправен
пред съда като „звярът от Треблинка”. Множество дами и господа,
положили клетва като свидетели, описваха как „Иван Грозни” е
безчинствал в Треблинка.Той собственоръчно убил с отработените
газове на бракуван руски танк 800 000 евреи. Той бил рязал ушите на
евреите и в газовата камера им ги давал обратно. Със своя щик той
рязал парчета месо от тялото им. Той разпарял корема на бременни със
сабята си. С меча той отсичал гърдите на еврейки по пътя за газовата
камера, разстрелвал, уби вал, пробождал, удушавал и биел с камшик
евреите до смърт или ги оставял бавно да умрат от глад. Така Демянюк
бе осъден на смърт.
Междувременно
израелските съдебни власти признаха, че украинецът, вероятно, въобще
не е бил в Треблинка. Сега те обмислят как да го обвинят в масови
убийства в лагера Собибор (единственото доказателство е един
фалшифициран от КГБ служебен документ от Собибор.
Както показа направеният в САЩ анализ, хартията
на документа съдържа като съставна част един фотохимикал, използуван
едва от 60-те години насам). Проблемът е в това, че Демянюк бе
идентифициран като „звяра от Треблинка” от кохорти, заклели се
свидетели, и така неговият случай убедително показва колко може да
се вярва на свидетелски показания при такива процеси. (От 1986 до
септември 1993г. Демянюк прекара в затвора, където беше осъден и на
смърт. Пуснат на свобода поради недоказаност на неговата идентичност
той се завърна в САЩ).
Какво още ни разказват „преживелите
Холокауста”?
В „Историята на Ева” Ева Шлос,
доведената дъщеря на Ото Франк, разказва как нейната майка се
спасила като по чудо от Провидението. Откъсът завършва със следните
думи - „През тази нощ часове наред пещите в крематориума горяха и
пламъци с оранжев цвят излизаха през комина в черното нощно небе”,
(стр.113)
Подобни пасажи се срещат в
безбройни „разкази на преживяли”; високо излитащите пламъци от
комина на крематомиума просто принадлежат към Холокауста.
Дали най-после ще се намери някой, който да
обясни веднъж за винаги на преживелите геноцида, че при никакъв
крематориум никакви пламъци не излитат от комина!
Една особено гадна легенда, появяваща се при
много такива разкази, е тази за изтичащата при изгарянето на трупове
и допълнително използвана като гориво човешка мазнина.
Филип Мюлер пише в „Специална обработка” -
„Заедно с неговия помагач Екхард, инженерът по убийствата слезе в
една от ямите и маркира на дъното, в средата, по дължина на ямата,
една широка 25 до 30 см ивица. Тук, чрез изкопаване на земята от
средата към двете страни, трябваше да се образува леко наклонен
канал, за да може мазнината от горящите в ямата трупове да се оттича
в два събирателни резервоара”.
Да попитаме
един специалист по кремация той какво мисли за това!
Такива примери дават ясно да се разбере как
се фабрикуват тези „съобщения на преживяли”. Някой си „преживял
геноцида” си смуче такива глупости от пръстите и всички други
„преживели” повтарят глупостта му.
Сега следват откъси от „фактически
съобщения” върху геноцида на евреите.
Ели
Визел върху (измисленото от съветската пропаганда) избиване при
Бабий Яр край Киев - „По-късно научих от един свидетел, че земята
месеци наред се тресяла и от време на време гейзери от кръв бликали
от нея”.
За
масовите убийства в Освиенцим съобщава Кити Харт в „Но аз живея” -
„Бях свидетел на едно убийство, но не убийството на един човек, а на
стотици хора, невинни хора, които, най-често неподозиращи, бяха
въвеждани в една голяма зала. Отвън, на по-ниската постройка имаше
стълба, достигаща до малък отвор. Едно лице с униформа на SS се
покачи бързо. Горе той си постави газова маска и ръкавици, отвори с
дясната ръка отвора, измъкна една торба от джоба си, припряно изсипа
вътре нейното съдържание - един бял прах, след това бързо затвори
отвора. Като мълния той бе отново долу, хвърли стълбата на поляната
и побягна от там, сякаш бе преследван от зли духове. В същия момент
се чу ужасяващ рев, отчаяните виковена задушаващите се хора... След
около пет до осем минути всички бяха мъртви”.
http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=2&topic_id=57573
|
